Есенни и зимни традиционни народни празници

в община Долни чифлик

СОУ „Васил Левски” град Долни чифлик клуб „Изследовател” e-mail: izsledovatel@abv.bg ръководител: Станислава Петрова

Българинът обича да празнува. Празникът е неделима част от неговото ежедневие. Клуб „Изседовател” проучи и описа традиционните празници в община Долни чифлик, които са се отбелязвали през ХІХ и ХХ век, а част от тях продължават да се отбелязват и днес.

Най-голям есенен празник е Димитровден (26.10./8.11.). Тогава се наемат овчари, говедари, ратаи. На следващия ден се празнува за мишки – Миши празници. Строго е забранено да се преде, тъче, шие, плете и т. н., за да не ти изядат мишките работата.

Друг голям есенен празник е Архангеловден, Рангеловден (8.11/21.11.). Ходи се на църква, колят се курбани за светеца. Около Архангеловден са т. нар. Вълчи празници, които се тачат за да бъдат запазени хората и стоката им от вълци. Не се работи.

Андреевден (30.11./13.12.) е свързан с вярването, че денят започва да нараства колкото едно царевично зърно. На този ден се вари царевица. Интересно е да се спомене, че преселниците македонци сваряват олющени царевични зърна.

На 4.12/17.12. е празникът на Св. Варвара. На този ден жените приготвят обредно вариво, което послаждат с мед, за да умилостивят баба Шарка. Следващият ден 5.12./18.12. – Св. Сава също се празнува за умилостивяване на болестите. Приготвя се питка намазана с мед и се раздава за здраве. Тези два празника са последвани от Никулден, Св. Никола (6.12./19.12.). Във всяка къща се приготвя обредно ястие с риба смятано като жертвоприношение на светеца – покровител на моретата, моряците и рибарите.

От Игнажден, Полязовден, Полязник (20.12./2.01.) се завървяват коледните и новогодишни празници. Срещу празника е първата кадена вечеря, като на трапезата се слагат постни храни – жито, боб, ошав, зелеви и лозови сърми, пита, туршия, орехи, ядки. Върху питата се забожда и запалва свещ. Стопанина или стопанката на къщата прекадява трапезата с тамян – това се прави за осигуряването на здраве и благополучие през идната година. Рано сутринта на самия празник този, който стане най-напред трябва да донесе трески (наричани от македонците иверки), да ги сложи близо до огнището, да седне върху тях а после да ги пусне в огъня изричайки следните думи: “Колкото искрици, толкова овчици, прасенца, пиленца...” Отдава се голямо значение на първия гостенин дошъл в къщата, т. нар. пòлазник (пòлязник). Желателно е той да е добър, заможен човек, защото се вярва, че какъвто е полазникът такава ще е и годината. Гостенинът е канен да седне, за да легнат кокошките да клòчат (мътят). На този ден бременните жени не работят, за да минава лесно бременността и раждането; забранено е да се изнася нещо от къщата и да се дава в заем.

Четири дни след Игнажден на Бъдни вечер (24.12./6.01.) е втората кадена вечеря. На трапезата отново присъстват постните ястия (нечетен брой). Питката е украсена с пластични елементи изобразяващи неща от ежедневието – добитъка, ралото, нивата, лозето и т. н. От всички ястия се отделя по малко и отделеното се поставя до иконата или се дава на животните. Освен, че се прекадява трапезата, кади се и във всички стаи на къщата както и в целия двор. Вярва се, че това действие има очистителен и предпазващ характер.

Един от най-важните моменти на бъднивечерската обредност е огънят, който трябва да се поддържа през цялата нощ. За целта се подготвя дебело дърво наречено бъднùк. В котлето на огнището се слага да ври кървавицата, която ще присъства на трапезата на другия ден.

На Бъдни вечер се “заплашват” овошките, които не дават плод.

Важен компонент от извършваните през тази вечер обреди е обичаят коледуване. В него участват млади мъже – ергени. Коледарите започват да се подготвят няколко седмици преди празника като калесват семеен стопанин от селото – този, който най-добре знае коледарските песни и може да организира коледуването. В дома на този стопанин наричан стàненик всяка вечер младежите правят репетиции и учат песните. Късно вечерта на празника коледарите празнично облечени с украсени калпаци на глава и дървени криваци в ръка започват да обикалят селото пеейки: “Стани, стани нине, нине, господине, че ти идем добри гости, добри гости коледари.” Във всеки дом коледарите пеят специални обредни песни. В групата има един човек, който събира продуктите, с които биват дарявани коледарите, тoй се нарича котка, защото когато влязът в къщата на стопаните започва да мяука. Стопанката дарява станеника със специално приготвен коледарски кравай, а той благославя изричайки следните думи: ”Запретна се божа майка, от ноктите до лактите, та замеси една мишовчина колкото една шировчина. Амин. Та направи един голям вит, превит кравай. Та му сложи в средата сърма и злато, кръст докато. Амин. Та ги дари тези момци коледари добра дара с тоз вит, превит кравай – в средата сърма и злато, кръст докато. Амин.” Коледарите се даряват още с пари и с различни хранителни продукти. Със събраните продукти те се гощават като се събират в къщата на станеника.

На Коледа (25.12./7.01.) не се извършват почти никакви обреди. Сутринта се ходи на църква. На трапезата вече присъстват блажни ястия. С Коледа е свързана представата, че от този ден започват т. нар. мръсни дни, които продължават до Йордановден. Смята се, че през тези 12 дни излизат зли сили, които могат да напакостят на хората. Това от своя страна поражда забраната да се работи определен вид работа (преде, плете), за да се предпазят хората от злите и нечисти духове. Не се работи за мъж, защото съществува вярването, че ще го изядат вълците ако се работи за него.

Вечерта срещу Васильовден, Сурваки (1.01./14. 01.) е третата къдена вечеря. На трапезата освен присъстващите на предните две вечери ястия има: пача от свинска глава, баница, петел или кокошка. Стопанката приготвя баницата, в която слага пара и малки дрянови клонки, с различен брой пъпки, предварително наречени според броя на пъпките, кое клонче какво значи. На софрата тавата с баницата се завърта няколко пъти и всеки взема това парче, което се намира пред него. После стопанката оглежда клонките на всички и според броя на пъпките казва на кой какво се пада, какъв му е късмета. На един воловете с колата, на друг овцете, голямата нива, парите и т. н. Кихне ли някой вечерта харизва му се първото агънце, теленце, прасенце. На Васильовден първи петли щом пропеят децата тръгват на групички да сурвакат с украсени (с пуканки, вълнени парцалчета, сушени плодове, дребни парички) дрянови сурвакници. Сурвакарите биват посрещани от стопаните и удрят всеки член от семейството със сурвакницата като изричат благословия, пожелавайки богат берекет. Стопанката на дома ги дарява с кравайчета, сушени плодове, сланина, орехи и им заръчва да почукат със сурвачката добитъка в кошарата и плодните дръвчета в градината, та всичко да е здраво и плодовито.

Следващият ден Карамановден, Риначовден (2.01./15.01.) се тачи за здраве на едрия рогат добитък. Той е свързан с обичая да се чистят оборите. Ергените рано сутринта по групички от по няколко души обикалят дворовете и изриват тора от оборите. Ако се ядосат на някой стопанин (примерно, защото той нарочно продължително време не е почиствал на животните) риначите си отмъщават като вземат от торището тор и я изсипват в двора и също така като откачат входната врата и я обръщат наопаки. На другия ден риначите се събират в някоя къща или в кръчмата и стопаните им изпращат като благодарност за свършената работа хляб, месо, вино и ракия.

На Йорадановден, Богоявление (6.01./19.01.) след литургията в църквата се отива на рекичката в края на селото, която е преградена от предния ден. Там свещеникът хвърля кръста и младежите скачат във водата, боричкат се, плуват и търсят кръста. Който го хване и вдигне високо се смята, че ще бъде здрав и честит през цялтата година. С Йордановден е свързано и вярването, че през нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни.

Обредното къпане за здраве продължава и на следващия ден – Ивановден (7.01./20.01.). Тогава се къпят младоженците оженили се през изминалата година, като се вярва, че по този начин те ще станат щастливи и здрави татковци на много деца. Младите булки черпят с греяна ракия съседите.

След Ивановден идва Бабинден (8.01./21.01.). В Долни чифлик жените все още празнуват този празник на 21.01. по стар стил. На този ден се къпят младите булки, за да имат голяма челяд. Жените, които са родили през годината се приготвят и облечени в празнични дрехи отиват при бабата, която бабува. Тя е приготвила трапеза с различни яденета и ги очаква. Жените от своя страна ù носят пита, печена кокошка и др. Всяка булка носи сапун на бабата и ù полива да си измие ръцете, а тя от своя страна благославя за деца и добро майчинство. След гощавката започва веселата част, засвирва гайда, запяват се песни. Заиграва се хоро в дома на бабата, което после се премества в кръчмата. На този ден жените си позволяват цинизми и много волности със срещнатите по улицата мъже, отдават се на буйно веселие.

С Атанасовден (18.01./31.01.) се свързва очакваната промяна във времето. Този ден се смята за средата на зимата и затова старите хора казват: “Танас гилди, яз гилди.” (Дойде Атанас, дойде и лятото.)

За здраве на момчетата се тачи Петльовден (20.01./2.02.), като тук в Долни чифлик и до днес се отбелязва този празник празнуван по стар стил на 2.02. Обичаят е свързан с обредното колене на петел на прага на пътната врата. С кръвта правят кръстен знак по лицата на момчетата. С най-хубавите пера от опашката се окичват жените и се събират на хорището. Тази, която има най-хубави пера води първото хоро. Преселниците македонци са се запознали с петльовденския обичай от балканското население и най-вече от преселилото се в Долни чифлик голишко население сред което се тачи този празник.

В района на Долни чифлик сравнително добре е развито лозарството, затова и празника Трифон Зарезан се отбелязва толкова шумно и тържествено. На този ден се извършва обредното зарязване на лозите. Събират се мъжете от селото и отиват на лозята носейки със себе си прясно опечена пита, кокошка и вино. Обикновено всеки стопанин отрязва в своето лозе няколко пръчки и полива отрязаното място с вино. Зарязването се придружава с изричане на благословия за богата реколта. От отрязаните пръчки правят венчета, които слагат на главите си. След зарязването се прави обща трапеза с донесената храна придружена с песни и хора. Според легендата празника се нарича Трифон Зарезан, защото му казали на Трифон: “Трифоне, не дръж тъй косера, защото ще си отрежеш носа!” А той казал и показал: “Аз не режа тъй, ами тъй.....” – и си отрязал носа. Според друга легенда Трифон срещнал Света Богородица на път за лозето си и на поздрава “Помага бог” отговорил: “Помага, не помага, аз отивам да режа”. Божията майка се обидила на тези думи и проклела Трифон, а той като отишъл на лозето и замахнал с косера вместо да отреже пръчката си отрязал носа.

На Хараламповден, Св. Харалампий (10.02./23.02.) се извършват обредни действия за омилостивяване на болестите. Сутринта рано се ходи на църква и се носи мед, който да бъде осветен. Меси се питка, която отгоре се маже с “благословения” мед и не се дупчи, за да не оставя белези шарката. Жените не работят на този ден за да не разсърдят болестите.

Пролетни и летни традиционни народни празници

в община Долни чифлик

Особено място в цикъла от празници и обичаи заемат Великденските заговезни – Мèсни и Сùрни. Седмицата, която ги разделя, се нарича Сùрница (Сирна неделя). В зависимост от Великден заговезни менят мястото си в календара: Мèсни заговезни са 8 седмици преди Великден, а Сùрни – 7 седмици.

На Мèсни заговезни се заговява с месо. На трапезата присъстват обикновено варена кокошка, баница, пита. За празничната трапеза на Сùрни заговезни се приготвят баница със сирене, яйца, халва, риба. На вечерята се събират няколко близкородствени семейства и преди да започнат да се хранят се прощават – по-младите вземат прошка от по-старите като си разменят следните реплики: “Прощавай.” – “Простено да ти е.” Обичаят е съпроводен с целуване на ръка. Особено оживление създава т. нар. хàмкане, което се състои в следното: на края на конец, вързан за точилката, се слага сварено обелено яйце или парче халва; конеца се залюлява в кръг и всички около трапезата се мъчат да уловят окаченото с уста; този, който успее се счита, че ще бъде щастлив през годината.

Един от най-интересните моменти на Сùрница е обичаят от типа на кукерските игри свързан с предрешаване. Тук в Долни чифлик този обреден момент се отбелязва по следния начин: маскират се възрастни мъже и жени и на групи от по 2-3 или повече обикалят селото.

В понеделника след Сùрни заговезни (чист понеделник) се чисти в къщи. В казан с гореща вода и пепел се измиват всички мазни съдове.

В съботата – Тодоровден се празнува за здравето на конете. Извън селото се провеждат състезания. Всеки стопанин става сутрин рано, назобява конете, обкичва ги с различни украси, сплита опашките и гривите и отива на кушията. Тук може да се види кой стопанин се грижи най-добре за конете си. Победителят в надпреварата бива награждаван. На този ден жените приготвят ритуални пити, които раздават за здравето на коня. Измиват си косите – да са дълги и хубави като гривите на конете.

Първи март е считан от хората за начало на пролетта. С него е свързано носенето на мартеници. На първи март жените окачват червени парцали или червена прежда на вратите и стрехите.

Следващият мартенски празник е Св. Четирсет мъченици (9.03./24.03.). С него е свързано вярването, че на този ден слънцето се обръща на лято и времето се затопля.

За голям празник се счита Благовещениè (25.03./7.04.). С него е свързано вярването, че тогава идват прелетните птици и затова всеки гледа да излезе от дома си сит и с пари в кесията, та ако го закука кукувицата да бъде през цялата година сит и с пари. Характерно е обредното гонене на змии, гущери и бълхи. Сутринта се измита целия двор, боклука се събира на място и се запалва, като се вярва, че по този начин хората ще се предпазят от тези животни. На този ден на трапезата има риба.

Предпоследната събота преди Великден е празника Лазаровден. Тогава се изпълнява обичая лазаруване, в който вземат участие млади неомъжени девойки. Те обикалят селските къщи, пеят песни и играят несключено хоро с особена ситна стъпка водени от опитна мома наричана буеница или лазарица.

Тук е разпространено вярването, че на Връбница (неделята преди Великден) пущат умрелите и затова в събота се прави задушница (Лазарова задушница) и се раздава за умрелите. Сутринта на Връбница се ходи на църква, откъдето всеки си взема върбови клонки. Вярва се, че тази осветена върба има предпазваща сила. С нея се кичат домашните икони, слага се на входната врата.

Един от най-големите пролетни празници е Великден. В тясна връзка с празника е цялата предходна седмица – велùка неделя и особено дните четвъртък, петък и събота. На Велики четвъртък жените боядисват яйцата. Първото яйце се боядисва винаги в червено и с него домакинята потърква челото и бузите на децата за здраве, а после яйцето бива оставяно до домашната икона където се държи до следващия Великден.

На Разпети петък (Велики петък) се месят козунаците. В събота се месят обредните хлябове, които се украсяват с боядисани яйца отгоре. Меси се и специален хляб, т. нар. мàялник, с мая от нахут. Когато се меси този хляб се спазва забраната да не се казва какво се прави, за да не се развали маята (ако се развали хляба, не става за ядене). Ако някой пита месачката: “Какво правиш?” тя отговаря: “Мъжко дети.”

Великден се празнува 3 дни (неделя, понеделник и вторник). Съществува забрана да се яде цяло яйце, защото се вярва, че ще ти се появи цирей. Всички се чукат с боядисани яйца. Чието яйце излезе борец (най-силно), той ще бъде здрав през годината.

На празника се правят посещения на младоженците у кумовете и у родителите на булката. През трите празнични дни се играе общоселско хоро на мегдана. На третия ден става най-голямото хоро. Всички идват пременени с най-новите си дрехи.

Друг голям пролетен празник е Гергьовден (23.04./6.05.). Всички входни врати се обкичват със зелени букови клонки. Съществува вярването, че овчар, който отиде най-рано на най-хубавото пасбище и добре напасе овцете – през годината стадото му ще бъде здраво и с голям млеконадой. Също така се вярва, че който сутрин рано гол се отъркаля в зелената росна трева ще бъде здрав през цялата година. Ходи се за вода с украсени с букови клонки менци. Месят се пити с пластична украса и се раздават за здраве и щастие. На този ден се вързват люлки, на които хората се люлеят за здраве; теглят се на кантар. Във всяка къща се коли агне – първото мъжко агне родило се през годината. Зазобват го, слагат свещ на рогата, правят му венче. Коли се край огнището да напръска наоколо – вярва се че кръвта има предпазваща сила. С нея правят кръстен знак по челата на децата за ”да не ги хващат уроки”. Костите на агнето се събират и след празника се заравят на нивата в мравуняк за берекет. Едната плешка от агнето се запазва и с нея лекуват – стряскат болестите (прим. цирей, ударено, натъртено).

Четиридесет дни след Великден е Спасовден. Съществува вярването, че на този ден мъртвите се прибират в гробовете. Ходи се на гробищата и се подава мляко с ориз или с булгур.

Седмицата (от понеделник до събота) след църковните празници Петдесетница и Св. Дух се нарича Русалска неделя. Вярва се, че тогава идват русалии (орисници, зли същества), които могат да навредят на човека. Спазват се следните забрани: да не се спи през деня; да не се преде, маже, тъче, пере; не се работи на нива. Хората носят със себе си орехова шума и пелин, на които се преписва отгонващо действие.

Най-големият летен празник е Еньовден (24.06./7.07.) – той съвпада с лятното слънцестоене. На този ден жени и моми с песен за Еня, носейки направена парцалена кукла (булка) обикалят из селото. Този обичай е изоставен и забравен още в далечното минало и възрастните хора не си спомнят нищо повече за него. Смята се, че на Еньовден всички треви и билки имат най-голяма лечебна сила, затова на този ден те се събират за лек.

Важен елемент от обредността на този ден е измиването за здраве с вода. Хората от Долни чифлик са ходели на Аязмото, на което се приписва лечебна сила.

Пет дни след Еньовден е Петровден (29.06/12.07). На празника раздават за умрелите от първите (петровски) ябълки, от които до тогава не е позволено да се яде. Коли се пиле от новата реколта.

На следващия ден – Павловден (30.06/13.07.) много строго се спазва забраната да не се работи и особено да не се пали огън, за да на се запалят снопите или неожънатото жито на нивата.

На предела между лятото и есента е Голяма Богородица (15.08./28.08.). Денят се празнува от жените, тъй като Богородица е считана за покровителка на майчинството. На този ден се раздава от първите прибрани плодове – грозде, дини и мед за здраве и за умрелите. Съществува забрана да се ядът тези плодове преди празника.

На 1.09./14.09. – Симеоновден е празника, от който се започва есенната сеитба. Същесвуват следните забрани: да не се реже с нож, да не се ядът червени плодове, бременните жени не трябва да работят.

Църквата В Долни чифлик има празник на 8.09./21.09. – Рождество на Пресвета Богородица. На този ден се прави курбан.